Експерти: Какви са причините за големия избор „не подкрепям никого“
Разочарование и липса на нови играчи, както и политики, в които жителите да се припознаят, са измежду аргументите за избора „ не поддържам никого “, показват специалисти. По данни на Централната изборна комисия (ЦИК) на предварителните парламентарни избори в неделя, 2 април, избирателната интензивност е била 40,69%. Първоначално ЦИК заяви за 108 970 жители, които са отишли до урните, с цел да отбележат опцията „ Не поддържам никого “, а по-късно поправи броят им на 109 095.
Проблемът на политиците и партиите е, че мислят единствено през огромната макроикономическа рамка, уточни социологът Алексей Пампоров. Като проблем той означи разминаването между реалността и политическите обещания. За негласувалите Пампоров сподели, че това е тяхно право. Аз не мога да осъждам никого за какво е, или не е, дал своя вот, разяснява той. Пампоров сподели, че 108 хиляди души са ядосани, че политиците са едни и същи, и няма политики, в които да се припознаят и по тази причина са дали своят вот с „ не поддържам никого “. Останалите също не поддържат никого, просто не са създали това усилие да пропътуват километрите, с цел да го кажат, изясни той.
Политологът Петър Чолаков отбеляза, че 108 000 е най-големият брой „ не поддържам никого “ и от ден на ден и повече от хората смятат, че сякаш изборите нямат смисъл. Смятам, че човек би трябвало да си направи труда да отиде да гласоподава, тъй като за това изборно право са се водили битки в продължение на дълго време, само че мога да схвана и тези 60 %, които са се отвратили от това, което се случва в страната, разяснява политологът. Кампанията като цяло беше доста постна, съобщи той и добави, че не е имало някакви особени акценти, написа Българска телеграфна агенция.
Причините зад избора „ не поддържам никого “
Обяснението на Алексей Пампоров е, че кампанията на обединенията е била ориентирана против опонентите им и е била на персонална основа. Обясняваше се „ ние сме положителните, те са неприятните “ и от едната, и от другата страна, добави той. Според него всъщност е нямало акция за това кой какво ще направи.
Имаме базов дефицит на достъп до здравни услуги, а приказваме за дигитално опазване на здравето, разяснява социологът. Пампоров даде образец и с това, че приказваме за дигитално образование и онлайн дневници на учениците, а в същия миг децата не са обхванати в учебно заведение. Това е казусът - проблем на сбърканите цели, заключи той. Пампоров добави, че политиците не оферират това, от което хората имат потребност.
Социологът разяснява, че има висок резултат във Враца, Монтана, Добрич, тъй като по времето на е имало обществени услуги и хората си споделят „ какво вършат новите, които пристигнаха, каква е тази смяна “.
Пампоров разяснява и безработицата. По думите му има централизация на работни места в единични огромни градове и на национално равнище наподобява, че няма безработица.
Проблемът на българските политици, на всички български партии, е, че мислят единствено през огромната макроикономическа рамка, заключи Пампоров. Според него тук идва въпросът „ за какво „ “, сподели той и продължи – тъй като приказва тези неща, които хората желаят да чуят. Вижте защо приказва „ “, партията споделя: „ ще върнем живота в изостаналата част от страната “, разясни Пампоров.
Делът „ не поддържам никого “
Според Пампоров, в случай че гласовете за „ не поддържам никого “ бяха отишли за една групировка, тя е щяла да влезе в Народното събрание. Това са повече гласове, в сравнение с има „ “, разяснява той.
По думите му тези хора просто са изразили недоволството от неналичието на политики и на политици. Погледнете водачите на партиите – пет пъти има избори към този момент, хората явно не желаят да гласоподават за тези политици, разяснява Пампоров. По думите му към този момент пет пъти гласуваме за едни и същи листи, които са единствено разбъркани.
В момента в България множеството политици оферират имагинерни неща, счита Пампоров. Той отбеляза разминаването сред действителността и политическите обещания.
Чолаков също удостовери, че в случай че тези гласове бяха за групировка, тя щеше да влезе в Народното заседание. Щеше да получи 11 народните представители, почти колкото „ “, добави той. Това можеше да бъде една политическа мощ, единствено че незабавно би трябвало да се направи ангажимента, че тези хора имат разнообразни възгледи, добави Чолаков. Според него не може просто да ги сумираме жестоко и да кажем, че ще създадат една партия, защото става въпрос за хора, които имат разнообразни политически пристрастия и възгледи.
Чолаков сподели, че се чуват непрестанно мнения на места гласуването да стане наложително. Няма по какъв начин да бъдат принудени хората да гласоподават. И да ги принудят, резултатът ще бъде още по-негативен, разяснява политологът. Трябва да се стегнат политиците, в случай че желаят да стимулират хората да отидат да гласоподават за тях, добави още той.
Предизборната акция в помощ на гласоподавателя
Пампоров уточни, че съгласно проучване на Института по философия и социология при Българската академия на науките акциите имат значение за към 30% от популацията. Това са една трета от гласуващите, акцентира социологът и изясни, че това значи, че акциите не съумяват да мотивират останалите. Онези в страната, които твърдо са решили за кого ще гласоподават, са почти една четвърт от популацията, означи Пампоров. По думите му за една четвърт от популацията на страната се знае за кого ще гласоподава, без значение каква е акцията. Едни гласоподават рационално, други – ценностно рационално, трети гласуват традиционно, изясни той. По думите му има 50%, които са обезверени или не виждат смисъл, или пък са задоволително добре.
Чолаков добави, че акцията беше много постна, без някакви особени акценти. Разбира се, тематиката за войната в Украйна, външната политика са неща, които вълнуват доста хора и несъмнено имат директно влияние върху политическия развой в България, само че сякаш тези хора, които особено не са отишли да гласоподават, те си бяха решили преди този момент, сподели Чолаков и посочи, че това е неговата догадка. Политологът означи и неналичието на нови играчи. Може би, с изключение, да кажем, на „ Левицата! “, които се появиха, само че по този начин или другояче те не влязоха в Народното събрание, напомни Чолаков.
Решението да не гласуваш
При тези, които не гласоподават, имаме разнообразни групи, означи Пампоров. Той изясни, че част от тях споделят с скептичен звук, че гласуването няма да промени нищо. Други споделят същото, по-скоро оптимистично, тъй като те си имат бизнес, който не зависи от публични поръчки и партийни водачи, създават си нещо или са със свободни специалности. Един доктор, в случай че е добър доктор, за него няма значение кой ръководи, той постоянно ще си има пациенти, уточни Пампоров и даде още един образец - един добър юрист постоянно ще има клиенти и за него е без значение кой ще ръководи. Има специалности, които не ги засягат изборни резултати и по тази причина хората не са стимулирани, те си живеят задоволително добре, сподели Пампоров.
По думите му има и песимисти, които не виждат смисъл да гласоподават, усещат се предадени от партиите, за които са дали своят вот преди, не виждат себе си в политическите партии. Тези, които не гласоподават, са доста разнообразни, няма една типология на негласуващите, отбелязва социологът.
По думите му негласувалите са 60% механически видяно, тъй като изборните описи включват всички хора, които имат право на глас. Пампоров означи, че евентуално милион и половина от популацията са в чужбина и в страната няма шест милиона гласоподаватели, а към четири милиона и половина. Тогава изборната интензивност е към 55%, 60%. Затова наподобява, че има толкоз доста негласували. Не са толкоз доста, просто ги няма тук, разяснява Пампоров.
Според него, до момента в който не се появи някой с цялостна идея по какъв начин да се оправят нещата, постоянно ще се търси избавител и хората ще се надяват на някой нов, който ще пристигна и оправи нещата. За негласувалите Пампоров споделя, че това е тяхно право. Аз не мога да осъждам никого за какво е дал своя вот или за какво не е, разяснява той.
Основното пояснение за какво някои избраха да не гласоподават съгласно Чолаков е, че те не считат, че гласът им има някакъв значителен резултат. Ако не си направиш труда да отидеш да гласуваш, при всяко състояние гласът ти няма да има какъвто и да е резултат, означи политологът. Според него в случай че отидеш, тогава най-малко има някакъв късмет нещо да се промени.
Въпросът за легитимността
Според Пампоров негласуващите не въздействат на легитимността на крайния резултат. Мисля, че това са приказки на изгубилите, смята той. По думите му ние имаме представителна демокрация, а не директна, с цел да търсим такава легитимност. Има хора, които не желаят да упражнят правото си на присъединяване в представителната народна власт и мисля, че би трябвало да спрем да ги упрекваме, а да си дадем сметка за какво, разяснява Пампоров. Той означи също, че изборните описи са по непрекъснат адрес и има хора, които не са си сменили сегашния. Има доста негласуващи, тъй като те не са тук, заключи Пампоров.
Социологът счита, че множеството хора са стимулирани и вървят да гласоподават, просто доста ги няма. И доста хора са обезверени, добави още Пампоров. Според него 108 хиляди души са ядосани, че политиците са едни и същи и няма политики, в които да се припознаят, които да си харесат и по тази причина са отишли и пуснали „ не поддържам никого “. Останалите също не поддържат никого, просто не са създали това изпитание да пропътуват километрите, с цел да го кажат, изясни той.
Чолаков разяснява, че това определено подкопава легитимността. Това са парламенти, които имат дребна представителност, добави той. По думите му можем да обявим, че всичко е извършено въз основата на разпоредбите и закона, макар сигналите за злоупотреби, както и доста машини, непроработили и дали недостатъци, само че за тези 60 % явно Народното събрание е една институция, която е просто условност. Те не се усещат показани вътре и е явно, че това Народно заседание ще има ниска легитимност изключително в очите на тези хора, уточни още политологът.
И, в случай, че и този парламент нищо не създаде или създаде някакъв, от позиция на тези 60 %, резултат, който те дефинират като нелицеприятен и неудовлетворителен, идващият парламент ще има още по-ниска легитимност и бих направил и прогнозата, че може би даже още повече хора няма да отидат да гласоподават, разяснява Чолаков.
Формациите и интензивността
Различни акции имаше и разнообразни аудитории таргетираха, уточни Пампоров. Водачите на листи на не излязоха един месец от регионите си, даде образец той. Социологът изясни, че тактиката на „ – “ е била ориентирана по-скоро към огромните градове и младежите в тях, към централните елементи и са стигнали до тази публика, само че тя очевидно не е задоволителна, с цел да спечелиш в народен проект.
ДПС имаха смесена акция, сподели Пампоров и посочи, че са запазили модела от предните си кампании, които са били по-скоро онлайн към общностите отвън България, само че този път са се фокусирали на локално равнище. Според него са подценили растежа на миграцията в чужбина.
„ “ вложиха доста в ефирно и медийно време и по места се събираха в областите, където са мощни, разяснява Пампоров. Според него в е имало огромно вътрешно разединение и са съумели да се активизират в известна степен.
Партиите имаха разнообразни тактики, само че огромният проблем е, че нямаше обществен спор, заключи социологът. По думите му, когато въртиш никому незнайни хора, спуснати от София, за водачи на листи на локално равнище и пренебрегнеш локалните хора, се получава такова оттегляне от гласоподаване.
Според Чолаков обединенията сигурно считат, че са положили старания, с цел да стимулират негласуващите да отидат до урните. Очевидно е, че не са си свършили добре работата, разяснява той.
Проблемът на политиците и партиите е, че мислят единствено през огромната макроикономическа рамка, уточни социологът Алексей Пампоров. Като проблем той означи разминаването между реалността и политическите обещания. За негласувалите Пампоров сподели, че това е тяхно право. Аз не мога да осъждам никого за какво е, или не е, дал своя вот, разяснява той. Пампоров сподели, че 108 хиляди души са ядосани, че политиците са едни и същи, и няма политики, в които да се припознаят и по тази причина са дали своят вот с „ не поддържам никого “. Останалите също не поддържат никого, просто не са създали това усилие да пропътуват километрите, с цел да го кажат, изясни той.
Политологът Петър Чолаков отбеляза, че 108 000 е най-големият брой „ не поддържам никого “ и от ден на ден и повече от хората смятат, че сякаш изборите нямат смисъл. Смятам, че човек би трябвало да си направи труда да отиде да гласоподава, тъй като за това изборно право са се водили битки в продължение на дълго време, само че мога да схвана и тези 60 %, които са се отвратили от това, което се случва в страната, разяснява политологът. Кампанията като цяло беше доста постна, съобщи той и добави, че не е имало някакви особени акценти, написа Българска телеграфна агенция.
Причините зад избора „ не поддържам никого “
Обяснението на Алексей Пампоров е, че кампанията на обединенията е била ориентирана против опонентите им и е била на персонална основа. Обясняваше се „ ние сме положителните, те са неприятните “ и от едната, и от другата страна, добави той. Според него всъщност е нямало акция за това кой какво ще направи.
Имаме базов дефицит на достъп до здравни услуги, а приказваме за дигитално опазване на здравето, разяснява социологът. Пампоров даде образец и с това, че приказваме за дигитално образование и онлайн дневници на учениците, а в същия миг децата не са обхванати в учебно заведение. Това е казусът - проблем на сбърканите цели, заключи той. Пампоров добави, че политиците не оферират това, от което хората имат потребност.
Социологът разяснява, че има висок резултат във Враца, Монтана, Добрич, тъй като по времето на е имало обществени услуги и хората си споделят „ какво вършат новите, които пристигнаха, каква е тази смяна “.
Пампоров разяснява и безработицата. По думите му има централизация на работни места в единични огромни градове и на национално равнище наподобява, че няма безработица.
Проблемът на българските политици, на всички български партии, е, че мислят единствено през огромната макроикономическа рамка, заключи Пампоров. Според него тук идва въпросът „ за какво „ “, сподели той и продължи – тъй като приказва тези неща, които хората желаят да чуят. Вижте защо приказва „ “, партията споделя: „ ще върнем живота в изостаналата част от страната “, разясни Пампоров.
Делът „ не поддържам никого “
Според Пампоров, в случай че гласовете за „ не поддържам никого “ бяха отишли за една групировка, тя е щяла да влезе в Народното събрание. Това са повече гласове, в сравнение с има „ “, разяснява той.
По думите му тези хора просто са изразили недоволството от неналичието на политики и на политици. Погледнете водачите на партиите – пет пъти има избори към този момент, хората явно не желаят да гласоподават за тези политици, разяснява Пампоров. По думите му към този момент пет пъти гласуваме за едни и същи листи, които са единствено разбъркани.
В момента в България множеството политици оферират имагинерни неща, счита Пампоров. Той отбеляза разминаването сред действителността и политическите обещания.
Чолаков също удостовери, че в случай че тези гласове бяха за групировка, тя щеше да влезе в Народното заседание. Щеше да получи 11 народните представители, почти колкото „ “, добави той. Това можеше да бъде една политическа мощ, единствено че незабавно би трябвало да се направи ангажимента, че тези хора имат разнообразни възгледи, добави Чолаков. Според него не може просто да ги сумираме жестоко и да кажем, че ще създадат една партия, защото става въпрос за хора, които имат разнообразни политически пристрастия и възгледи.
Чолаков сподели, че се чуват непрестанно мнения на места гласуването да стане наложително. Няма по какъв начин да бъдат принудени хората да гласоподават. И да ги принудят, резултатът ще бъде още по-негативен, разяснява политологът. Трябва да се стегнат политиците, в случай че желаят да стимулират хората да отидат да гласоподават за тях, добави още той.
Предизборната акция в помощ на гласоподавателя
Пампоров уточни, че съгласно проучване на Института по философия и социология при Българската академия на науките акциите имат значение за към 30% от популацията. Това са една трета от гласуващите, акцентира социологът и изясни, че това значи, че акциите не съумяват да мотивират останалите. Онези в страната, които твърдо са решили за кого ще гласоподават, са почти една четвърт от популацията, означи Пампоров. По думите му за една четвърт от популацията на страната се знае за кого ще гласоподава, без значение каква е акцията. Едни гласоподават рационално, други – ценностно рационално, трети гласуват традиционно, изясни той. По думите му има 50%, които са обезверени или не виждат смисъл, или пък са задоволително добре.
Чолаков добави, че акцията беше много постна, без някакви особени акценти. Разбира се, тематиката за войната в Украйна, външната политика са неща, които вълнуват доста хора и несъмнено имат директно влияние върху политическия развой в България, само че сякаш тези хора, които особено не са отишли да гласоподават, те си бяха решили преди този момент, сподели Чолаков и посочи, че това е неговата догадка. Политологът означи и неналичието на нови играчи. Може би, с изключение, да кажем, на „ Левицата! “, които се появиха, само че по този начин или другояче те не влязоха в Народното събрание, напомни Чолаков.
Решението да не гласуваш
При тези, които не гласоподават, имаме разнообразни групи, означи Пампоров. Той изясни, че част от тях споделят с скептичен звук, че гласуването няма да промени нищо. Други споделят същото, по-скоро оптимистично, тъй като те си имат бизнес, който не зависи от публични поръчки и партийни водачи, създават си нещо или са със свободни специалности. Един доктор, в случай че е добър доктор, за него няма значение кой ръководи, той постоянно ще си има пациенти, уточни Пампоров и даде още един образец - един добър юрист постоянно ще има клиенти и за него е без значение кой ще ръководи. Има специалности, които не ги засягат изборни резултати и по тази причина хората не са стимулирани, те си живеят задоволително добре, сподели Пампоров.
По думите му има и песимисти, които не виждат смисъл да гласоподават, усещат се предадени от партиите, за които са дали своят вот преди, не виждат себе си в политическите партии. Тези, които не гласоподават, са доста разнообразни, няма една типология на негласуващите, отбелязва социологът.
По думите му негласувалите са 60% механически видяно, тъй като изборните описи включват всички хора, които имат право на глас. Пампоров означи, че евентуално милион и половина от популацията са в чужбина и в страната няма шест милиона гласоподаватели, а към четири милиона и половина. Тогава изборната интензивност е към 55%, 60%. Затова наподобява, че има толкоз доста негласували. Не са толкоз доста, просто ги няма тук, разяснява Пампоров.
Според него, до момента в който не се появи някой с цялостна идея по какъв начин да се оправят нещата, постоянно ще се търси избавител и хората ще се надяват на някой нов, който ще пристигна и оправи нещата. За негласувалите Пампоров споделя, че това е тяхно право. Аз не мога да осъждам никого за какво е дал своя вот или за какво не е, разяснява той.
Основното пояснение за какво някои избраха да не гласоподават съгласно Чолаков е, че те не считат, че гласът им има някакъв значителен резултат. Ако не си направиш труда да отидеш да гласуваш, при всяко състояние гласът ти няма да има какъвто и да е резултат, означи политологът. Според него в случай че отидеш, тогава най-малко има някакъв късмет нещо да се промени.
Въпросът за легитимността
Според Пампоров негласуващите не въздействат на легитимността на крайния резултат. Мисля, че това са приказки на изгубилите, смята той. По думите му ние имаме представителна демокрация, а не директна, с цел да търсим такава легитимност. Има хора, които не желаят да упражнят правото си на присъединяване в представителната народна власт и мисля, че би трябвало да спрем да ги упрекваме, а да си дадем сметка за какво, разяснява Пампоров. Той означи също, че изборните описи са по непрекъснат адрес и има хора, които не са си сменили сегашния. Има доста негласуващи, тъй като те не са тук, заключи Пампоров.
Социологът счита, че множеството хора са стимулирани и вървят да гласоподават, просто доста ги няма. И доста хора са обезверени, добави още Пампоров. Според него 108 хиляди души са ядосани, че политиците са едни и същи и няма политики, в които да се припознаят, които да си харесат и по тази причина са отишли и пуснали „ не поддържам никого “. Останалите също не поддържат никого, просто не са създали това изпитание да пропътуват километрите, с цел да го кажат, изясни той.
Чолаков разяснява, че това определено подкопава легитимността. Това са парламенти, които имат дребна представителност, добави той. По думите му можем да обявим, че всичко е извършено въз основата на разпоредбите и закона, макар сигналите за злоупотреби, както и доста машини, непроработили и дали недостатъци, само че за тези 60 % явно Народното събрание е една институция, която е просто условност. Те не се усещат показани вътре и е явно, че това Народно заседание ще има ниска легитимност изключително в очите на тези хора, уточни още политологът.
И, в случай, че и този парламент нищо не създаде или създаде някакъв, от позиция на тези 60 %, резултат, който те дефинират като нелицеприятен и неудовлетворителен, идващият парламент ще има още по-ниска легитимност и бих направил и прогнозата, че може би даже още повече хора няма да отидат да гласоподават, разяснява Чолаков.
Формациите и интензивността
Различни акции имаше и разнообразни аудитории таргетираха, уточни Пампоров. Водачите на листи на не излязоха един месец от регионите си, даде образец той. Социологът изясни, че тактиката на „ – “ е била ориентирана по-скоро към огромните градове и младежите в тях, към централните елементи и са стигнали до тази публика, само че тя очевидно не е задоволителна, с цел да спечелиш в народен проект.
ДПС имаха смесена акция, сподели Пампоров и посочи, че са запазили модела от предните си кампании, които са били по-скоро онлайн към общностите отвън България, само че този път са се фокусирали на локално равнище. Според него са подценили растежа на миграцията в чужбина.
„ “ вложиха доста в ефирно и медийно време и по места се събираха в областите, където са мощни, разяснява Пампоров. Според него в е имало огромно вътрешно разединение и са съумели да се активизират в известна степен.
Партиите имаха разнообразни тактики, само че огромният проблем е, че нямаше обществен спор, заключи социологът. По думите му, когато въртиш никому незнайни хора, спуснати от София, за водачи на листи на локално равнище и пренебрегнеш локалните хора, се получава такова оттегляне от гласоподаване.
Според Чолаков обединенията сигурно считат, че са положили старания, с цел да стимулират негласуващите да отидат до урните. Очевидно е, че не са си свършили добре работата, разяснява той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ